Знаеш ли, че те обичам?

Отново се чувствам тъй слаба.
Отново ми причини болка такава,
Която всеки дух сломява,
Която всеки дух унищожава.
***

Не ме наранявай повече, спри,
Не искам да лея вече сълзи.
Не захвърляй на вятъра всичко,
Не режи крилата на тази птичка...

Тя има нужда от теб, за да живее!
Когато те види, само тогава пее.
Без теб не смее да лети.
О. недей, крилата ти не й режи!

Птичката... аз съм, да.
И ти си моите крила,
Които, разперени широко,
Ме носят нависоко...

И ти си песента, която пея.
Когато те няма, аз немея,
Усмихвам се фалшиво
И гледам тъй унило.
***

Птичката не иска златен кафез,
Не иска ръж или овес.
Иска просто слънце да изгрее.
А ти си всичко и слънце за нея!

Спомен

Споменът за нея ще ти бъде утеха
В самотните летни нощи,
Когато ще си казваш "Нека
Страдам, за нея копнея още"
***
Ще сънуваш червените устни,
Ще бленуваш снагата, обгърната в черни дантели,
Ще мислиш кой вместо тебе ще вкуси
Красивата шия, раменете й бели,
Кой ли целува изящната гръд,
Кого ли докосва тъй нежно със пръсти?
И ще съжаляваш за пореден път
За изречените думи остри.
***
Още я искаш, нали?
Единственото нещо в ума ти е тя
Още те преследват нейните очи
И знаеш, че винаги ще е така.
Знаеш, че без нея не ще успееш
Да мислиш, да дишаш и спиш,
Без нея не ще оцелееш,
Тя те убива, нали?
***
Искаш да можеш времето да върнеш,
Да премълчиш онези ядни слова,
Искаш отново нея да прегърнеш,
Но дали и тя иска това?

Неозаглавено...

Вятърът обгръща в хладна прегръдка,
Морето поглъща стъпка след стъпка
Сълзи се стичат по лицето
Червената поза едва задържат ръцете

Залезът вече е към своя край
Красива картина, приказен рай
Контраст на едно нещастно момче,
Чието сърце се руши парче по парче

Единствено жената е така жестока,
Единствено тя наранява така
Без да пита - поема в друга посока,
Не мисли какво оставя зад гърба

А той сега е съкрушен,
Сърцето му е вече какмък овъглен
От сълзите, които продължава да пролива.
Всеки спомен за нея го убива!

Розата пръстите боде,
Течащата кръв мие кристалното море
Момчето върви без болка да усеща
Само яростта гореща,

Която в сърцето му напира.
Тпй знае, че за него това е края
Любовта бавно в гърдите му умира,
Следа едничка тя оставя -

Той ще помни вечно,
Че с него тя си е играла
Обичаше я той тъй нежно,
А тя го бе предала!


P.S. Ако случайно някой реши да ми прочете творенията и случайно е чел постовете на Valbg - ами, да знаете, че това е оригиналната версия на неговото "Неозаглавено"

Неутешима

Сълзи се стичат по нежното лице,
Грима превръщат в черни вади.
Пронизително разбива се едно сърце
На милиони малки части.

Гърбът опрян е на стената,
На тялото единствена опора,
Не издържат тежестта й колената,
Безсилна свлича се на пода

Почти безжизнено е цялото й тяло,
Тъй скъпа снимка ръката й държи.
Устата тихо промълвяват само
"Обичам те! Обичай ме и ти!"

Извънредна помпозност

Както обичам да казвам - "отърване от мене няма", така че верните ми читатели (ако има такива) ще се научат да ме четат и тук, а тези, които са нямали "честта" (благодаря ви за аплодисментите, благодаря, благодаря) да се запознаят с творчеството на моя милост - е ко чакате още бе?