Спомен

Споменът за нея ще ти бъде утеха
В самотните летни нощи,
Когато ще си казваш "Нека
Страдам, за нея копнея още"
***
Ще сънуваш червените устни,
Ще бленуваш снагата, обгърната в черни дантели,
Ще мислиш кой вместо тебе ще вкуси
Красивата шия, раменете й бели,
Кой ли целува изящната гръд,
Кого ли докосва тъй нежно със пръсти?
И ще съжаляваш за пореден път
За изречените думи остри.
***
Още я искаш, нали?
Единственото нещо в ума ти е тя
Още те преследват нейните очи
И знаеш, че винаги ще е така.
Знаеш, че без нея не ще успееш
Да мислиш, да дишаш и спиш,
Без нея не ще оцелееш,
Тя те убива, нали?
***
Искаш да можеш времето да върнеш,
Да премълчиш онези ядни слова,
Искаш отново нея да прегърнеш,
Но дали и тя иска това?