Знаеш ли, че те обичам?

Отново се чувствам тъй слаба.
Отново ми причини болка такава,
Която всеки дух сломява,
Която всеки дух унищожава.
***

Не ме наранявай повече, спри,
Не искам да лея вече сълзи.
Не захвърляй на вятъра всичко,
Не режи крилата на тази птичка...

Тя има нужда от теб, за да живее!
Когато те види, само тогава пее.
Без теб не смее да лети.
О. недей, крилата ти не й режи!

Птичката... аз съм, да.
И ти си моите крила,
Които, разперени широко,
Ме носят нависоко...

И ти си песента, която пея.
Когато те няма, аз немея,
Усмихвам се фалшиво
И гледам тъй унило.
***

Птичката не иска златен кафез,
Не иска ръж или овес.
Иска просто слънце да изгрее.
А ти си всичко и слънце за нея!